Ако погледна изгрева, когато
едва пробива мрака на нощта.
И видя птици, подредени в ято,
когато се завръщат у дома.
Ако загледам цветето красиво,
ухаещо с божествен аромат
и слънцето, разпръскващо игриво
навсякъде лъчи със златен цвят.
Ако послушам воя на вълните,
когато се разбиват на брега.
Ако погледна броя на звездите
и всеки път различната луна.
Ако загледам морската стихия
и пясъка, посипан по брега.
Във всичко изброено ще открия
една величествена, Божия ръка.
Ако усетя вятъра, когато
немирно роши моите коси.
Донасящ мирис на горещо лято,
на детски смях и весели игри.
Ако за миг очите си затворя.
Ако за миг устата замълчи.
Сърцето си тогава ще отворя
пред Бога, който всичко сътвори.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.