May 13, 2013, 3:42 PM

Творец

  Poetry
665 0 3

Ако погледна изгрева, когато

едва пробива мрака на нощта.

И видя птици, подредени в ято,

когато се завръщат у дома.

 

Ако загледам цветето красиво,

ухаещо с божествен аромат

и слънцето, разпръскващо игриво 

навсякъде лъчи със златен цвят.

 

Ако послушам воя на вълните,

когато се разбиват на брега.

Ако погледна броя на звездите

и всеки път различната луна.

 

Ако загледам морската стихия

и пясъка, посипан по брега.

Във всичко изброено ще открия

една величествена, Божия ръка.

 

Ако усетя вятъра, когато

немирно роши моите коси.

Донасящ мирис на горещо лято,

на детски смях и весели игри.

 

Ако за миг очите си затворя.

Ако за миг устата замълчи.

Сърцето си тогава ще отворя

пред Бога, който всичко сътвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...