усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
Dec 30, 2006, 12:36 AM

Твоя 

  Poetry
942 0 5

Ще те накарам да се възродиш
отново от пепелта да се родиш,
и като феникс след смъртта
ще повярваш ти в чудеса.
С перо от лебед аз ще те погаля,
преплувал безкрайни ширини,
в късна вечер за отмора
любовни думи то да ти шепти.
С вода от сълзите си аз ще те измия
и ти ще станеш по-чист дори и от снега,
защото в сълзите си съм повила
най-нежната любовна приказка.
Когато  легнеш в брачното ни ложе,
с целувка аз ще те приспя,
и после цяла нощ над теб ще бдя,
защото от днес съм твоята жена.

© Силвия Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??