Твоя
Ще те накарам да се възродиш
отново от пепелта да се родиш,
и като феникс след смъртта
ще повярваш ти в чудеса.
С перо от лебед аз ще те погаля,
преплувал безкрайни ширини,
в късна вечер за отмора
любовни думи то да ти шепти.
С вода от сълзите си аз ще те измия
и ти ще станеш по-чист дори и от снега,
защото в сълзите си съм повила
най-нежната любовна приказка.
Когато легнеш в брачното ни ложе,
с целувка аз ще те приспя,
и после цяла нощ над теб ще бдя,
защото от днес съм твоята жена.
© Силвия Спасова All rights reserved.
