Ако те няма някой ден,
ще почерня Земята от мъка...
К.Н.
Ако ме няма някой черен ден,
не ме търси сломен отвъд отвъдното,
усмихвай се на този стих от мен
и любовта ни цяла, непокътната.
Когато си до кости наранен,
разказвай си нестихващите трепети,
наум ги нарисувай, без ръце,
в нюансите на слънчевото в себе си.
Венец от незабравки ми сплети
и цвят от влюбен миг по луннобяло –
в безкрайна орбита – без "след"... "преди",
щом спреш, закотвят се душа и тяло.
Ако ме няма, все пак, някой ден,
след залез ме търси, но не и в тъмното.
На всекиго билет е отреден...
Аз ще те чакам! Подпис:
Твоя, Сбъдната
Посветено на моя съпруг – моя свят и любовта, за която един човешки живот не стига...
© Мая Нарлиева All rights reserved.