Aug 18, 2007, 9:49 PM

Твоят ден

  Poetry
1.2K 0 4

                         Твоят ден
  

                                  Днес твоят ден започна
с моята усмивка
и мирисът на сутрешно кафе.
Нощта за тебе беше за почивка,
а аз пак бях разплакано дете.


                                  Днес твоят ден ще свърши
с моята прегръдка.
Сънят ти пак ще бъде пълен със покой.
И аз пак няма да отпия нито глътка,
да не превърна болката в запой.


                                  Днес твоят ден изпълних
с моята молитва,
а може би на всички други ти приличам.
Не знам дали докато гримът нов опитва,
разбра, че всъщност аз съм тук и те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...