Aug 18, 2007, 9:49 PM

Твоят ден

  Poetry
1.2K 0 4

                         Твоят ден
  

                                  Днес твоят ден започна
с моята усмивка
и мирисът на сутрешно кафе.
Нощта за тебе беше за почивка,
а аз пак бях разплакано дете.


                                  Днес твоят ден ще свърши
с моята прегръдка.
Сънят ти пак ще бъде пълен със покой.
И аз пак няма да отпия нито глътка,
да не превърна болката в запой.


                                  Днес твоят ден изпълних
с моята молитва,
а може би на всички други ти приличам.
Не знам дали докато гримът нов опитва,
разбра, че всъщност аз съм тук и те обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Минков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...