Aug 10, 2015, 1:07 AM  

Твоят храм (там сме двама)

  Poetry » Love
669 0 0

I

 

Пречистен, качвам се при теб във храма

Душата ми сама е, теб те няма

И поразен, пронизан със невидима роса,

аз възкачвам се при твойте небеса

 

И към светлината жалостно протягам своите ръце

Използвам всеки ключ възможен, за да отключа твоето сърце

Притискам силно длани, ридаейки, аз моля всеки бог

Да ме допусне пак, отново, в твоя рай широк

 

II

 

Отваряш дверите на твоя млечен храм

Във бяло се явявам, тук и там

Навсякъде те търсих, демон сякаш ме подведе

Но светлината пак към тебе (скъпи) ме отведе

 

Прикрачвам бавно, влизам като неочакван гост

И ти издигаш срещу мене пуст и мрачен мост

Пресичам го, повеждам тебе, също в бяло, за ръка

И мъча се (със всички сили) от тебе да извадя аз лъка

 

Пронизан с моята отрова, стоиш учудено пред мен

Не съм скорпион, не бъркай (мили), днес за нас е слънчев ден

Само паяк незначителен съм аз, оплетен в мрежа от лъжи

Без свян хвани ме за ръка и нека в утрото да потанцуваме, кажи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Астрал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....