Твоята котва
В очите ми вълни се плискат.
Високи, бурни или пък кротки.
Затворник е морето.
И не иска
да срещне бряг.
Очаква твоята котва.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
В очите ми вълни се плискат.
Високи, бурни или пък кротки.
Затворник е морето.
И не иска
да срещне бряг.
Очаква твоята котва.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...