Тя
Тя
С вдъхновение, придошло от клипа
към една песен на Е. Хъмбърдинг
Нощ.
Луната жъне звездната нива.
Под краката земята ù пари.
Тя.
Като граите измамно красива.
Пред Господ нехае.
На гърба със свойте олтари.
Млада.
И всичко е толкова стръмно -
очите, косите водопадни и бедрата.
Край нея никога не беше тъмно.
С поглед тя изгаряше земята.
На гърба ù тежаха много пътеки.
Като кръст.
Целия свят докрай прекосила.
Боса.
На всички беше отдавна простила.
Без мъст.
(А, как искаше само един да халоса)!
Да е скитница не беше сложно.
Гавроши припознаваха се в нея.
За крива дума посягаше към ножа.
И с' сърце, в което всеки да живее.
************************************
Утро.
Слънцето ù хвърли шепа злато.
Тя потегли.
С това което щеше дълго да го има -
в гърлото - едно студено лято,
в сърцето - приближаващата зима.
© Христов All rights reserved.
!