Тя
Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките
бризът, на гларус щастливият глас.
Зоват я делфините: Бягай от плиткото,
грее в коприна, седеф и атлаз.
Тя е орисница. Вещица, вила е,
залезът грейва със нейния лик,
наниз от перлени стихове скрила е.
лунните думи, с потаен светлик.
Някак неловко процежда се пясъка,
крие от лято следи и тълпи.
Немите чайки преглъщат си крясъка...
там, край таляна русалката спи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
