Тя е
Ти не знаеш каква е нощта?
Тогава аз ще ти кажа -
почукай на мойта врата,
загледай се тихо в миража.
Тя е длани, заплетени здраво,
тя е две потни тела,
тя е глас, шепнещ нежни слова,
тя е топла сълза от ела.
Тя е твоята силна прегръдка,
тя е моята тиха тъга,
тя е пълна със жизненост глътка,
тя е шарена ранна дъга.
Тя е шумът на вълните
във дълбоките сини води,
тя е плачът на очите,
таили дълго солени сълзи.
Тя е две думи горещи
от моето женско сърце,
тя е и буря зловеща,
вплетена в чужди ръце.
Тя е шепотът на горите,
скрити в горди планини,
тя е огънят на звездите,
горящи над нашите очи.
Тя е мечта недостигната
за мен, в тази силна любов,
тя е твоята снимка усмихната,
изпълнена с обещаващ зов!
© Милена Войкова All rights reserved.
