Ако си спомним как безумно истински
плахо се докосвахме в съня си,
ако забравим чувствата измислени
и се взривим единствено в страстта си,
знам, вечната Любов ще ни намери,
невидима до нас ще седне в здрача,
внезапно ще отвори тайни двери,
които не посмяхме да прекрачим.
Тогава ще се слеем неочаквано
с най-искрената наша светла същност.
След толкова години будно чакане
ще разберем, че Любовта във нас била е всъщност.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравления