Ако си спомним как безумно истински
плахо се докосвахме в съня си,
ако забравим чувствата измислени
и се взривим единствено в страстта си,
знам, вечната Любов ще ни намери,
невидима до нас ще седне в здрача,
внезапно ще отвори тайни двери,
които не посмяхме да прекрачим.
Тогава ще се слеем неочаквано
с най-искрената наша светла същност.
След толкова години будно чакане
ще разберем, че Любовта във нас била е всъщност.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравления