Jan 31, 2024, 9:48 PM

Тя уши байрака

510 1 4

 Тя уши байрака 

 

Една млада българка, горда жена,

по поръчение ушила знаме, байрака!

Райна и било името, истинска родолюбка,

а с гордост и чест заслужила Княгинята.

 

А когато турците я хванали и питали нея,

тя с гордост заявила че е ушила байрака.

И да я колят и бесят тя си остава истинска,

в сърце с любов и гордост за родината.

 

Тя не предава свойте братя българи,

вдигнали ръка против поробителя.

Колко сила и борбеност в една жена,

достойна българка в борба за свобода!

 

Байракът стой в музея български сега,

близо до другите бойни, славни знамена!

В бой те никога не попаднаха във врага,

поклони се човече, разкажи на своите деца!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти приятелю Влади!Бог с теб!
  • За пръв път срещам жанра "Преразказ на песен в стихотворна форма". Между другото, байракът "не стой близко до другите бойни знамена". Дирите му се губят. В родната къща на Райна Княгиня има копие на знамето, което тя собственоръчно е ушила.
  • Моето стихотворение за Райна Княгиня!
  • Май доста неща ще трябва да им разказваме, че в учебниците скоро няма да остане нищо.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...