Тя – Влада!
ТЯ – ВЛАДА!
Тя иде – вихрулѝца. Иде – буря!
Тя – прерия във утринни роси.
Тя – слънчице, което не прежуря.
Тя – водопад! – пожари в мен гаси.
Тя – лилия! – трептяща в Ропотамо.
Тя – рибка! – из потоци под върби.
Тя – облаче ле бяло, мила мамо! –
към мене полетяло може би.
Тя – светлоструй от хиляди колибри!
Тя – припече! – над птичите гнезда.
Пустинница – из гибелните гибли,
в Сахара тя за мен откри вода.
На мен ли точно прати ми я Господ?
Тя – моя светлушинка! – в черна нощ.
И ако аз съм мъж, то Тя е просто
канията на моя мъжки нож!
Не знам прегръщала ли ви е буря? –
но аз, щом милна нейните коси,
и в Ада даже да се прекатуря –
дори от Ада Тя ще ме спаси.
© Валери Станков All rights reserved.
