Sep 11, 2014, 10:00 PM

Тя злобата

  Poetry
476 0 2

Мистерия далечна...!?

Във огледалото се вижда.

Напомня ти за твоят свят.

Светът на мрачната надежда!?

Където в тъмнината на деня...

Където в сянката на здрача?

Отнемат ти едничката любов.

Любов към нашата планета...!

-А злобата за власт лъмти...

Намира пътища да го постигне!

И вкопчи ли се в нея тя...,

не можеш нивга я изгони...!

Къде отиде добрината?

Къде са нашите сърца?

Защо си учим и децата!?

Да вярват във лъжа ?

Че лъжата струва всичко...

Че лъжата е пари!

Пари който те издигат!?

В ерархията на грешните

                             души!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Надявам се Таничка,надявам се.Но всичкото зло около нас взе да ме плаши.Казват че утрото е по мъдро от вечерта.
    Но сутрин като отивам на работа виждам кървави улици и се питам защо?
    А тази кръв е от нашите деца.Боли ме!Поздрав от сърце!!!
  • Не зная, Ачо!
    Аз не учех децата си така, но този вълчи свят ми показа обратното!
    И все пак Доброто е по-силно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....