Feb 10, 2012, 7:21 PM

Тялото ми е топла дреха

Poetry » Philosophical

1.3K 0 3

Тялото ми е топлата дреха,
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.

Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми
по Пътя към Отвъд.

Душата - вèдно с Вселената
презашива ВремеТо
със Съдбата-връв.

Идеи, мечти и спомени -
на фрактални слоеве
квантово цъфтят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

azura_luna (Петя Стефанова)

Загърнат си!Опазено ще е ...

2012-02-11T09:09:17+02:00
Lovewear (Пепър Формаджи)

Няма нужда от толкова много главни букви. Те не подсилват внушението на текста.

2012-02-10T23:24:50+02:00
severianin (Валентин Чернев)

Още няколко такива стихотворения - и за да не презашия ВремеТо, квантово ще цъфна /на фрактални слоеве/. Що за поетични мутации, що за словоблудство? Няма ли редактори?

2012-02-10T21:31:47+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0