Тясно
За този дъжд,
небето отесня
и тежкото мълчание
прониза.
Черниците прививаха
снага,
под кръпките
на есенната риза.
Усещах въздухът,
че се сгъсти,
и молех се за помощта ти,
мили.
Аз носих своя кръст.
А твоя - ти.
Виновни.
Ослепяващи.
Безсилни.
За този пулс,
животът отесня
и земните зеници почерняха.
Къде отиваш, скъпи,
под дъжда?
Аз исках да ти бъда
вечна стряха!
Не става самотата за подслон.
Животът ни - изтъркана пиеса.
Аз имам топла къща.
Нямам дом.
И сто посоки имам.
Но без теб са.
© Деница Гарелова All rights reserved.
