Сега си далече от мен
и сърцето ми усеща това.
То тъгува за твоята прегръдка, твоята милувка,
за устните - така топли и смели,
за ръцете - така нежни и чувствени.
Тъй силно обичам това,
че се чувствам самотно без теб,
тъй силно ми липсва сега,
че вече съм половин жена.
Сега си далече от мен
и душата ми усеща това.
Тя сега се лута сама
и търси твоята душа,
търси я, но не я намира
и да тъгува не спира,
ЗАЩОТО БЕЗ ТЕБ УМИРА!
© Ваня Янчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
