May 9, 2008, 9:44 AM

Тъй желана свобода

  Poetry
941 0 1
 

Някога, във времена ужасни,

в робство милий наш народ,

от болка сълзи той проливал,

за да е свободен, а не роб.

 

Робството жестоко, като

кладенец дълбоко,

на изпитания тежки

народа ни подлагал.

 

Но време било

на турците да се опълчат

и българите смели

срещу поробителите търчат,

безброй роби се бунтуват,

свободата си да извоюват.

 

Българи мечтаят

свободни да са те,

но не само мечтаят,

а воюват и затова

денят дойде...

 

Ето, руските братя

на помощ дойдоха,

та турците жестоки

без жалост да сразят,

 

на 3-ти март българите смели

от радост се засмели

и свободни заживели...

 

 

                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • свободата е моя любима тема във всичките и измерения-ако го пипнеш тук -там ще буде просто една истинска патриотична песен-поздрав

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...