Тъжен сонет
Тъжен сонет
Защо късметът все те подминава
или върти на празни обороти -
сама да се приспиваш във леглото
с въпроса: ”Утре как ще оцелявам?”
Работиш като кърт, до изнемога,
обирала обиди и шамари -
живот като в чакалнята на гара
“Безпътица” със коловози много.
Изправяш срещу делника нацупен
духа си здрав, ината непречупен
и чакаш Той да дойде отдалече -
в живота му да грейнеш като цвете,
омайващо със чар и плам сърдечен,
и да забравиш, че била си клета.
© Владимир Костов All rights reserved.
