Тъжен съм
Тъжен съм
Тъжен съм, защото замина,
далеч от мен, в големия град,
а аз - на село останах,
на любовна диета и глад.
Тъжен съм, щом не мога да зная:
как живееш, мила, без мен,
как с проблемите градски се справяш,
как минава всеки твой ден.
Тъжен съм, защото разбирам,
че с теб не мога да бъда.
Но любов така не умира
и от сърцето не ще я пропъдя!
Тъжен съм, защото изгарям
от чувства любовни, горещи,
а ти с леден душ ме поливаш.
Ах, как ми липсват нашите срещи!
© Валентин Добрев All rights reserved.
