Aug 12, 2008, 4:18 PM

Тъжна драма 

  Poetry » Love
591 0 3
Има любов. Щастие няма.
Моята съдба е тъжна драма.
Била съм аз щастлива,
животът бил е друг.
Гледам как безмълвно си отиваш,
а аз оставам тук...
Тук без тебе въздух няма.
Няма усмивки, нито следи.
Живея по сценария на тъжната драма
и главният герой в нея си ти...
Една любов бавно и тихо заспива.
Утрото буди я и я гали с лъчи.
Дори събудена, тя вече не е жива,
но и мъртва любовта ще продължи...
Утихват нежно в безкрая звездите.
С усмивка зловеща ме гали нощта.
Вятърът се впива неволно в косите.
Ражда се някъде нова звезда...
Моята отдавна над тебе угасна,
вече няма светлина, всичко е мрак.
Огънят в пепел бавно прерасна,
но изгаря сърцето ми пак...
Такава е драмата в моя живот.
Но аз не търся изход от нея.
Не искам нова и щастлива любов,
а само смисъл да живея...

© Тайнствената All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??