Тъжна Есен...
Тъжна Есен...
Есен!..Тъжно общо взето
и ръми, ръми... Ръми...
Овдовелите дървета
като мене са сами,
щото Вятърът в гората
нейде се е запилял,
май забравил, че листата
чакат го за карнавал...
Сиви облаци надвисли
върху целият Живот,
в тон със всички тъжни мисли
влачат се на бавен ход...
Няма кой да ги разгони-
гръм да тресне, да вали,
да просветнат небосклони
претоварени с мъгли...
Две премръзнали врабчета
гушат се на своя клон...
Милите, каква несрета-
той сега да им е дом!...
Но поне са две, в сезона
на безумна самота
и треперещи на клона
си поделят топлина,
а пък враната самотна
вие се като листо
не намерила в живота-
ни приятел, ни гнездо...
...И от „циганското лято”
няма вече и следа,
щом и Слънцето зъбато
се усмихва, но едва,
сякаш за да ни напомня,
че все някога и То
паднало зад хоризонта
ще е мъртво Божество!...
Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това което си написал е от дъното на душата ти
Когато навън е студено и мрачно човек търси топлината
И когато другият го няма можеш само да преглътнеш и да изтриш една сълза -
Много ми хареса и е точно за днес!
-
Красиво и есенно, Докторе!Харесах и го оценявам!
Поздрави от мен! -
Образен стих! Поздрав!
-
Прекрасен стих!Интересна образност!Хареса ми образа на есента...Поздравявам Ви!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
си поделят топлина..."
Прекрасен стих!