Тъжна песен
Вятърът свири тъжно в оголелите клони,
песен тъжна, песен зимна, като човешки неволи.
В природата туй случва се законно и изконно,
чувствата са някога измислени от човекоподобно..
Ако човек не знае нищо за митове на чувства
не би бил тъжен или щастлив дори и при блудства.
В природата са страх, инстинкт и благодарност,
а ни втълпяват чувства даже и без давност.
Как да летиш, като птица спокойно и волно,
от внушения , че живота е измислено порно?!
Харчиш пари, ухажваш, задоволяваш безкрайно,
за да получиш отсреща подобни чувства нетрайно.
И к'во, уж по-умни, изучени, па и културни.
а главите ни празни, като селските фурни?!
Явно някой ни гледа сеира, върти ни на пръста
и очаква от всички нас да си носиме кръста.
Все ни е скучно, безинтересно и все недоволни,
държиме се всички, като умствено болни.
Късно е вече, ч'вече, без измислени чувства не можем
и на тези прозрения трябва точка да сложим!
© Иван Иванов All rights reserved.
