Стоим със теб безмълвни, неми,
ръце държим така студени.
На масата три хризантеми,
прозорците във дъжд облени.
За разговори няма теми,
във нас сърца са вледенени.
Листенца бели, хризантеми,
от Божия ръка редени.
Един за друг били родени,
сега така сме променени.
Пред нас три бели хризантеми
и те повяхващи, ранени.
© Хари Спасов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
