Малко след полунощ
зад прозореца
две тъжни очи,
уморени от взиране.
Минутите бавно се нижат,
имам достатъчно време
да подредя мислите.
Тази вечер няма да заспя.
Потънал е градът в тишина,
светофарът кротко премига,
куче бездомно лае в нощта.
Малко след полунощ
зад прозореца
две самотни очи
безшумно се сбогуват
с любовта.
© Красимир All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
