Apr 9, 2017, 9:17 PM

Тъжно

  Poetry » Civic
638 2 10

Като надгробни камъни приличат

домовете ни погледнати от горе!

Дали е просто някаква случайност!?

Или е истина, реалност?

 

Чужденци във собствена държава...

Отхвърлени от собствените ни избранници.

Неразбрани дори от нашите деца.

Самотници който пазят свойте 

надгробни камъни.

 

Очи гледащи от висините...

Не биха повярвали на твойте слова.

Те биха те охулили че им

вгорчаваш, живота благ и подреден.

 

Като надгробни камъни приличат

домовете ни погледнати от горе.

А може би такива са дори от вътре те?

Тъжно е и аз не знам как попаднахме

във тоз капан.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се че сподели Мариане!!!☺Хубав ден!
  • Много силни стихове! 👍 Поздравления, Ангеле!
  • Съжалявам Веси но това също е вярно за човешката душа!Усмихнат и щастлив ден ти желая!
  • Да, Ачо, жалко е, а още по-жалко е, когато са такива отвътре. Не знам защо, но някак си направих асоциация с човешката душа и ми стана още по-тъжно... Поздрави!
  • Васе благодаря!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...