Тъжно
Тъжно
Отмина зимата сурова.
Старата кайсия оживя.
Пролетта - нова надежда.
Дом за птици ще е тя.
С трепет чака новите листа.
Днес е толкова щастлива.
Устоя на бури и снега.
Мина през дъждове и студа.
Слънцето пижама облича.
Всичко вече стяга се за сън.
Но в двора влезе едър мъж.
Кайсията погледна - чу звън.
Простена старата кайсия.
Държеше той резачка в ръка.
Погали я нежно и тъжно.
Запретна ръкави - изръмжа.
Кърви старата кайсия.
Резачката - няма вина.
Леко режеше я - като филия.
И тя преглъщаше плача.
Тъжат за нея децата.
Само спомени се носят.
Разбити плачат гнездата.
Къде ще пее вятърът в зората.
Слънце зад комините се скри.
Ято птици тъжно кръжат.
Градината селска заплака.
Човекът - отне ù душата.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
