Тъжно щастие
Тъжното щастие - разбрах, че го има.
Това е когато почистваш килима
и видиш на него следи от краченца
на две момиченца или момченца
или да настъпиш малка играчка
останала в хола след детска закачка
или като чистиш там под дивана
да видиш кукла леко съдрана
или под леглото парченце бисквита
от малка ръчичка грижовно завита.
В къщи е пълно днес с покемони
само, че няма кой да ги гони.
Поглеждам вратата... от молив чертички.
И тази година порасли са всички.
Бавно присядам.Отварям Фейсбука
със снимки на моите четири внука...
И хем ти е драго, а нещо те стяга.
Огледаш се... никой край тебе не бяга.
Стерилно е чисто и тихо, но... скука,
а колко красиво преди дни беше тука.
Как ни се иска пак да ви зърнем.
Надолу с главата тоз дом да обърнем.
Днес цялата радост нейде замина.
Е, пак ще се върне, но... чак догодина!
© Събчо Събев All rights reserved.
