May 15, 2013, 12:04 AM

Търпението, разумът и сърцето 

  Poetry » Love
779 0 0
Той помогна ми да погледна право в очите на любовта.
Тази детската, невинната,
която иска само топлина.
С времето пораснах.
Той остана.
Аз останах.
Любовта също,
но търпението...
То бавно на зиг-заг вървеше,
тласкаха го обратно,
но то тичаше напред,
спираше, почиваше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??