Jan 12, 2019, 5:59 PM  

Притча за змията

986 0 0

"Вървял един добър човек и видял един горящ храст и змия, която се опитва да се измъкне от пламъците. Човекът си проврял ръката и хванал змията за да я спаси, но тя го ухапала. Пуснал я на земята да си ходи и продължил по пътя си и срещнал втори човек, който наблюдавал с недоумение това и той го попитал: "Глупак, защо се жертва за тази змия?!", а добрият човек отвърнал: "Това е нейната природа - да хапе, също както моята природа е да помагам". 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Antoni Stanev All rights reserved.

За всички вещици, които твърдят, че изпитват топли чувства и емпатия. Заблуждавате хората и вероятно себе си, но не е ваша вината. Егоцентризмът и копнежите ви за лични страсти не могат да останат безнаказани вечно. Ще бъдете пречистени... след смъртта или пък поглед навътре?

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...