Търся те
Дали намерих истинския път
сред блясъка на преспи заскрежени?
Забравих ли, че мога да летя
та се прокрадвам пеш през чуждо време…
Издирвах те през девет планини,
а ти безмълвен си вървял до мене.
Откривах те сред хиляди следи...
И нямам сили дъх да си поема.
Но може би, защото ме боли
сама се гоня с лудото си време.
Изглеждам силна в хорските очи...
Научих се да давам, без да вземам.
И тайно търся да намеря брод
към любовта, стаена в твоя поглед,
че само с нея този сив живот
ще стане малко по-добър и топъл.
Едва тогава истинският път
ще се открие бял като магия...
И двама с теб ще тръгнем към света
в пътеките на вечните стихии.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
