Дали намерих истинския път
сред блясъка на преспи заскрежени?
Забравих ли, че мога да летя
та се прокрадвам пеш през чуждо време…
Издирвах те през девет планини,
а ти безмълвен си вървял до мене.
Откривах те сред хиляди следи...
И нямам сили дъх да си поема.
Но може би, защото ме боли
сама се гоня с лудото си време.
Изглеждам силна в хорските очи...
Научих се да давам, без да вземам. ...