Голяма тераса, огромана луна,
чаша уиски, спокйствие, тишина,
паля цигара, опиянява дима...
колко блажено е да съм си у дома.
Не мисля за никого,
не изпитвам вина,
далеч са проблемите,
сякаш съм вън от света...
Отпусната в стола,
който пазя от детстството,
сама, полугола,
естествена, женствена...
Леглото си тази нощ няма да споделя,
след хладния душ сама ще поспя,
ще отмия от себе си прахта на деня,
ще си докажа, че жива съм... тук - у дома.
© Таня Момчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
