Голяма тераса, огромана луна,
чаша уиски, спокйствие, тишина,
паля цигара, опиянява дима...
колко блажено е да съм си у дома.
Не мисля за никого,
не изпитвам вина,
далеч са проблемите,
сякаш съм вън от света...
Отпусната в стола,
който пазя от детстството,
сама, полугола,
естествена, женствена...
Леглото си тази нощ няма да споделя,
след хладния душ сама ще поспя,
ще отмия от себе си прахта на деня,
ще си докажа, че жива съм... тук - у дома.
© Таня Момчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
