Да си бъдеш у дома при мама,
удобно и уютно да се настаниш,
да си облечеш старата пижама
и с мириса на детството си да заспиш.
Да чуеш стъпките на татко,
станал преди всички призори,
да си доспиваш още сладко, сладко,
а после да закусиш със катми.
Да не тичаш никак след деня
и кафето бавно, до обяд да пиеш,
а вечер да седнеш на препълнена софра
и всичко истинско край нея да откриеш!
© Галина Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
