Разбито е сърцето ми,
а все още не знае защо.
Умряла е душата ми,
а чувства само защото?!
Не ме успокоява нищо
и нощта е още по-черна,
а как да спра река-сълзи
никой не ме предупреди,
че може така да боли
срина се света,
а не ме е грижа за това,
плаках, а не чувствах,
страдах, а не разбирах,
градях, а всичко се рушеше,
всяка мечта умря в утринта,
плача, а защо...
искам, а не знам какво,
търся, а само се губя,
изчезвам, за да се появя...
и всичко заради една...
убита мечта...
© Юлия Работова All rights reserved.