Удавници
Удавници
Ще ти призная малка тайна...
(и нека си остане под секрет)
Отдавна те харесвам, а си трая,
не съм свенлив, но нямам си късмет...
Опитах се така да ти подскажа...
(и стихове написах ти – безчет)
обаче ти с мълчание наказваш,
но аз съм влюбен – упорит поет...
И месец мина, станаха и – два,
накрая се реших, какво пък толкоз?
нали съм мъж, а ти – Жена,
и казах си ти всичко. Със подробност.
И стана тя, каквато стана..
попаднахме в морето – океан.
Да плувам не умея – ти се схвана,
любов ли бе? И шок – голям!
Вълните ни избутаха на плажа,
но ти си на отсрещния ми бряг,
така и не можах да ти го кажа –
но пак ще пробвам, няма как..
Намерих си в торбичката молив,
на листа ми от стария тефтер,
бутилка – празна, форма – стих,
вълни – попътни, мой хабер!..
И някога, дано го прочетеш,
това със мен, което да опиташ,
с надеждата, че няма да се спреш,
и цял живот, все мене ще обичаш!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
11.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Страхотно!