На мен ми стига покрив над главата-
под него да се чува детски смях.
Една жена - икона на стената,
и да ме радва заедно със тях.
И да си имам дворче със цветенца
с една череша, цъфнала сред тях.
Напролет тук капчуците да пеят
и да ме пазят от неволен грях.
И слънцето за мене да прохожда -
да ми поднася утрото на длан.
Когато портата отвън затварям,
да тръгна аз налюбен и разбран.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
