На мен ми стига покрив над главата-
под него да се чува детски смях.
Една жена - икона на стената,
и да ме радва заедно със тях.
И да си имам дворче със цветенца
с една череша, цъфнала сред тях.
Напролет тук капчуците да пеят
и да ме пазят от неволен грях.
И слънцето за мене да прохожда -
да ми поднася утрото на длан.
Когато портата отвън затварям,
да тръгна аз налюбен и разбран.