Уж същата
Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия,
това отдавна и не я тормози.
И можеш да я видиш коленичила,
засажда ли в градината си рози.
От ноти и от думи е създадена,
сама почти се е опитомила,
а нощите ѝ време са – за крадене,
луна ѝ дава жизнената сила,
с която да е пак онази – същата
уж същата, но някак е до време...
В съседите е ключът ти – от къщата,
мен дяволът дойде, за да ме вземе...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
