УЖАСНИЯТ ВЛАК ЗА ВАРНА
Аз мълча. И купето мълчи.
Девет часа до Варна. През Сливен.
В телефоните вперил очи,
този свят ми е все по-противен!
И се питам – дали аз съм луд?
Или всички край мен полудяха?
И си мрем в мълчаливия студ! –
под печалната Божия стряха.
И кондукторът нейде отвя
бяла риза, сако, вратовръзка.
Из плешивите зимни нивя ...