Уличница
Безсрамно гола те посрещам.
Коприненото ми легло
с воали нежни ме прегръща
и крие къдри от злато.
В прозореца звездите светят,
усмихва се вечерен час.
Пристигаш ти – мечтан и вечен –
за обич плащаш във аванс.
Красив си. Всичко е красиво.
Пожар без пламъци и дим,
но времето тече и тръгваш –
за повече не си платил.
След теб разхвърляни банкноти
за спомен върху мен лежат,
сълзите ми – безмълвни ноти,
се стичат и без глас крещят.
Че аз! Безсрамницата гола!
Че аз! Продажната жена!
За обич да мечтая мога
без тарифа и цена.
Че аз! Една платена курва
със теб живее в чуден свят.
А колко други вън тепърва
ме чакат, за да ми платят…
© Весела Георгиева All rights reserved.
