По Софийските улици крача.
На люляци раният цвят
двете реки е затлачил.
Орли и лъвове по мостовете спят
като клошари в здрача…
На светофара зеленият пръст
към тротоарите сочи,
но кръстовищата вече са кръст,
а площадите надгробни плочи.
Кандилата червени на стоповете
и свещите на тополите
рисуват гробище от светлини и стонове
и няма храм във който да се молиме.
По Софийските улици крача
и нищо не виждам…
За свойте приятели плача!
© Георги Динински All rights reserved.