По Софийските улици крача.
На люляци раният цвят
двете реки е затлачил.
Орли и лъвове по мостовете спят
като клошари в здрача…
На светофара зеленият пръст
към тротоарите сочи,
но кръстовищата вече са кръст,
а площадите надгробни плочи.
Кандилата червени на стоповете
и свещите на тополите
рисуват гробище от светлини и стонове
и няма храм във който да се молиме.
По Софийските улици крача
и нищо не виждам…
За свойте приятели плача!
© Георги Динински All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
