Че съм умна и красива
никой не отрича,
но съм доста пакостлива,
белята ме привлича.
Често мама ми се кара:
-Хей, момиче, спри се,
ако пак в беля те сваря
лошо ти се пише!
Може ли вместо да четеш
книгите и уроци важни
ти даже за миг да не спреш
да кроиш неща безобразни!
Опашките на двете котки
кой завърза и се вдигна олелия
и даже съседките кротки
се оплакват, баба Ива, леля Сия...
Казват ми да те накажа,
приляга ли на първокласна ученичка
да стоя на пост и стража
да не сториш пакост или пък беличка?
Слушам мама, слушам,
после обещавам
и се в нея сгушвам,
бързо се поправям!
Нали съм умна и красива,
никой не отрича,
а дали да съм пакостлива?
Х'м, белята ме привлича!
© Людмила Данова All rights reserved.