Уморените думи не стигат целта –
по трасето издъхват сломени
и разливат от Твоята жива вода,
а пресъхват души ожаднели…
Уморените жестове нямат криле
да доставят за миг светлината,
а угасват и нечие болно сърце
не дочаква да види зората…
Уморени обятия носят печал
и не могат да сгреят душата…
Уморени сме в своята тиха тъга…
Боже, давай ни сили нататък!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
