Jun 20, 2020, 12:27 AM

Уморени крила

  Poetry
881 0 5

Уморени крила вече пребирам...

уморени от опити да не летя.

Защо ли ,отчаяно стискам ги 

и връзвам с обидни слова.

Уморени мечти скалъпени в рими...

очи пълни с тъга...надежда,защо ли?

Светът ни е просто игра,каква ли!?

Може би на Руска ролетка...

или е просто тъга.

Уморени крила,Господи моля те

дай ми отново мечта и надежда

и аз отново да полетя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...