Умореното мое момче
Умореното мое момче
на компютъра пак е застанал
и ме търси,
и ме чака,
чете
със възторга на малко дете
мойте стихове,
от него запалени.
Умореното мое побеляло момче
тихо вечер край мене застава,
с дланите си
така ме укротява,
че утихвам
и без сам да разбере
ставам неговата
тъга отмаляла.
Умореното мое тъжно момче
всяка вечер с любов ме дарява,
до зори ме целува
със плам на момче,
първа обич
току-що познало.
И е винаги мойто момче,
и съм неговото момиче
в тази наша любов
между мечта
и реалност.
Мое светло момче
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
