Все се гоня залудо със времето,
а годините грозно се плезят...
На живота изпуснах му стремето
и крилата смених със протези.
На душата надянах нашийник,
че сред вълци и тя се овълчи -
разбунтува се, почна да вие -
като червей във мене се гърчи.
А сърцето си - този предател,
без упойка сама ампутирах.
Полудях! Насъбраха се гарвани...
Беше знак. И навярно умирах.
© Валерия Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
