Уморих се от чужди любови,
от самотни, тъй празни очи,
от случайни безлични особи,
от безкрайни тъй тягостни дни.
Уморих се да чакам да дойдеш,
да докоснеш лицето ми с длан,
да строшиш мойте ледни окови,
а сърцето да трепне във свян.
Позабравило чувствата стари,
преродено за втори живот,
и макар да си спомня как пари,
да прегърне пак тебе - любов!
© Вангел Аваля All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
