Уморих се от чужди любови,
от самотни, тъй празни очи,
от случайни безлични особи,
от безкрайни тъй тягостни дни.
Уморих се да чакам да дойдеш,
да докоснеш лицето ми с длан,
да строшиш мойте ледни окови,
а сърцето да трепне във свян.
Позабравило чувствата стари,
преродено за втори живот,
и макар да си спомня как пари,
да прегърне пак тебе - любов!