Пак съм вперила поглед в нищото
и в очите ми пак плуват сълзи,
въздишка, като лист отронен,
откъсна се от моите гърди.
Стоя до прозореца и стиснала зъби си мисля,
уж с нови криле полетях към свободата си искана,
а се чувствам така, сякаш съм сторила грях.
Усмихвам се, а душата ми тъжно проплаква,
веригите скъсах, а невидими нишки
още ме свързват с тях.
И лутам се ту в рая, ту в ада,
със съдбата на рулетка си играх. ...