Унес
Тихо е. Навън е тихо.
Аз обичам тишината.
Тя вали, вали неспирно,
но не пада на земята.
Тихо е. Отново тихо.
Чувам. Чувам тишината.
В сладък унес аз я слушам -
тя е толкова богата.
Тихо е. Навън е тихо.
Не събуждай тишината.
Аз обичам да мечтая...
И заспивам на тревата...
29 април 1986 г.
гр. Търговище
© Надежда Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
