Живот мой, колко боклук съм събрал!
Събирах го сутрин и нощем и пладне...
Търсих го в пепел, ровичках във кал...
Дано се намери глупак да го крадне!
Не можеш на гладния вместо за хляб
да му предложиш сърцето си - камък!
За някого силния просто е слаб,
колиба за бедния - всъщност е замък!
Дали в суетата на глупост живял
оцених сладостта на последния залък?
Снегът е от суша Спасителя Бял!
Брилянтът е скъп, та дори много малък!
Пред тебе изправен, усмихнат седя
и те галя с очи в красота уморени...
Спира реката на лудото Време!
Изгарям в копнеж на ухо да шептя
прегърнал с нежност косите развени
упоен и щастлив, от това, че си с мене!
© Ангел Милев All rights reserved.
Благодаря Ви!