Jan 24, 2012, 8:54 PM

Уроци по сценично майсторство - Грим

  Poetry » Other
845 0 14


Уроци по сценично майсторство

............................................................

Грим

 

Какво не сме си казали за маските?

Те носят перманентно нечий грим:

герой, пират, любовник, пилигрим...

Животът вечно търси под окраските

 

човешкото и не дотам човешкото,

сравнявайки постъпките ни с дим.

Безропотно потъваме в земята.

Нима налага се и нам да спим?

 

Играе ни се в днешната пиеса -

не точно лоша, ала (все пак!) главна роля,

и с нова маска някак ще се наградим.

Щом хлопнат се на сцената завесите,

 

ще се прекръстим. Цветовете ще свалим,

опитвайки се да намерим кой да ни погали.

Е, време ни остава колкото да се простим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми хареса! Прекрасно би било без маска и грим, но трудно се живее така.Самият живот изисква от нас да сме актьори.
  • Благодаря:
    така е в зимната пиеса-
    все някога ще имаме
    щастлив и топъл край
    но иска ми се нещо повече от пролет
    по-топло от усмихнат стих
    по-весело от песничка
    с раздърпан и задъхан словоред
    наскитай се и се върни
    аз искам да прегърна Теб!
  • Най-добрите артисти тогава са жените! Ставаме поне един час преди мъжете, за да се гримираме, напарфюмираме оправим косите, преди да излезем на сцената Живот. Ами маските, които носим по цял ден? Понякога и у дома не ги сваляме. Замислям се по колко роли играем дневно. На любовница и то каква, на добра приятелка, на майка, съпруга, колежка...А истински ли сме или влизаме в роля според случая? Колко е хубаво, когато вечер сваляме грима, да ни харесат и такива, каквито сме, без грим и роли и да има кой да ни погали и обича. Истински щастлив е този, който успее да изиграе себе си във всяка една от ролите. А ако умее и малко да режисира, филмът би бил наистина интересен! Артистите?! Та нали всички сме артисти. Само дано ни остане време да се поклоним...и да благодарим...преди да паднат завесите. Всички гримове и всички роли...дано не е само маскарад. И дано всеки получи Оскар за цялостно творчесто. Тогава има смъсъл да играем до последния си дъх своята главна роля!!!
  • Маските, поне на професионалните артисти винаги падат, Сиси и тогава остава въпросът: обичат ли ги заради ролята, която играят в пиесата или заради самите тях? Искат ли да живеят, по точно имат ли сили да живеят живот, различен от онзи, който водят на сцената или славата така ги е обвързаля, че най-накрая, осъзнавайки се, ако изобщо се стигне до осъзнаване, ще имат време колкото да се простят с близките си...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...