Jun 6, 2007, 7:05 PM

Урок

  Poetry
893 0 0
Урок

Знаеш ли, че още ме боли
така както и преди,
нараняваш ме отново
а мисълта за тебе ме следи.

Защо така ми липсваш?
Страдах колкото за цял живот
Получих твоите страхове и слабости,
а ти взе само обич и радости.

Така ясно е, че с тебе сме различни,
но любовта ни правеше едно,
имахме характери себични,
но на неините криле летяхме заедно.

Но ти не издържа, предеде се
моята любов ти доскуча,
моето желание те умори
и някъде по пътя ме изгуби.

Наговори куп лъжи,
остави в сърцето думи обидни,
показа колко слаб си всъщност
и всички следи от любов заличи!

Но знаеш ли сега боли, сега е тежко,
сега ми липсват твоите очи.Да, сега е така!
Но ти не знаеш, ти не ме опозна и не разбра, че
дори да умирам аз пак ще възкръсна, по-силна при това
Благодаря ти за урока!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...